вторник, 30 юни 2015 г.

Буда и удавника

Имаше една притча, то вече ми е като в мъгла но ...
Значи вървял си един с Буда. разхождали се. Стигнали до една река.
Обаче реката придошла и ги отнесла. Буда изчезнал, така както обичат да правят те будите.
А нашето момче водата го изхвърлила на другия бряг полужив полуумрял. Минала една жена от близкото село. Прибрала го. Оженил се за нея. Родили им се три деца. Човекът се трудил усилено. Трудил се много да изхрани семейството си. Построил къща, двор, животни. Трудил се цял живот.
И тъкмо да оженят и най-малкото реката придошла отново и отнесла цялото село с родата.
Човекът горко заплакал. за разлика от преди, когато бил млад и нямал нищо за губене,
сега вече бил стар, ръцете му треперели и току-що загубил цялато си семейство и всичко, което бил постигнал с толкова труд и мъки.
В този момент Буда се появил, така както обичат да правят те будите.
Човекът рязярен се хвърлил срещу него със стиснати юмруци.
-Защо ме изостави точно, когато имах най-много нужда от теб?
-Но аз само затворих очички от пръските вода и тъкмо щях да те спасявам, а виж ти какви си ги натворил?!
И продължили пак да се разхождат ...
:)))

сряда, 3 юни 2015 г.

Притча за самурая и майстора на чаената церемония

Имаше една притча за самурая и майстора на чаената церемония. 
Пък и тя я има в много варианти, но е все същото. 
Значи както си вървял по улицата чаения майстор обидил без да иска един самурай.
Те японците с техните кодекси на честта и господ не може да се оправи та ние ли.
Най-добрият естествено и той обиден му обявил дуел както имат навика да правят те. 
Чаеният майстор се видял в чудо. Със сигурност щял да умре. 
Вечерта отишъл при негов приятел майстор на мечове да му заеме един понеже нямал, цял живот правил чай човека. 
Та ковачът го посъветвал - утре преди да почне дуела направи за последен път твоята чудесна чаена церемония и когато си готов просто хвани меча, вдигни го над главата си и чакай. Когато самурая те нападне просто сечи. 
Той така и направил. Приготвил си там листенцата, чашките, подносите и т.н., вдигнал меча все със същата концентрация, спокойствие и увереност, както когато приготвя чай. 
Самураят само го погледнал и видял това дето го казва  Ницше - Ако дълго се взираш в бездната може да се случи и тя да те погледне. Което не е за всеки. 
И казал, че се предава и че макар, че е недостоен ако може да го приеме за свой ученик да се научи да прави чай и той.

Поуката от тази история, е че когато човек постигне съвършенство във нещо той го постига във всичко. 

Защото коренът на съвършенството, красотата както го наричам аз е един и същи. Основната карта, която поддържа къщичката от карти да не се разпадне. И която може да построи много къщички...