събота, 8 ноември 2014 г.

Прогноза за влизане в ЕС

Това беше мой отговор във форум политика в дир.бг някъде 2006г. преди да влезем в ЕС. дираджиите го изтриха и ме баннаха от дира, но дира умря пък аз още си пиша ...

"Ами нещо като осемнайсти картофен пояс на бъдещата империя, гранична зона демек. Разделена на кралства и государства с безброй дребни царе и феодали. Законът, какъвто си го направиш. С достатъчно свежо пресно месо проститутки за морето и достатъчно, но не повече от необходимото пушечно месо за отстрел ако стане патаклама с резняците. Като всяка гранична зона, като по всяко време на историята. Абе с една дума какво значение има къде ще умреш?! Дали в леглото или старчески дом се тая ..."

четвъртък, 6 ноември 2014 г.

Бял лист хартия

Пиши мишле, пиши. Ехото от последният гонг отдавна е отшумяло.
Останалото е само празен лист хартия.
Знаеш ли, няма нищо по-хубаво от празен бял лист хартия.
Спокойно поставен на масата и ти с писалка в ръка. Може нищо да не
правиш или само да си го гледкаш, но може и да нарисуваш нещо.
Свободен си.Имаш избор. И тук вече започва тайнството. 
Ако нарисуваш тигър, в другия край се появява мишка.
Какво да се прави, така е устроен света.
Някои ще кажат - А къде е мишката? Това е защото са мишки и виждат само тигрите.
Други пък ще си помислят - Ауу каква вкусна мишка. Това е защото са тигри и виждат само мишките.
Децата обикновено виждат даже гонитбата на тигъра и мишката. За тях е само игра.
И всичко това e там, върху празния бял лист хартия.
Бачкаторът, сутрин рано, ще си увие обяда, а друг ще си обърше задника и изобщо няма да разбере, че е унищожил една цяла Вселена, но за истинския художник няма нищо по-хубаво от един бял лист хартия.
В него той вижда красотата на целия свят, тигъра, мишката, вятъра, изгрева, самотна яхта насред океана...
И когато я види му остава само да я изтръгне и подари на хората.
От един празен бял лист хартия...

понеделник, 3 ноември 2014 г.

Тортата

Значи аз сладко не ям. Даже и сладолед. Веднъж на десет години я се сетя я не дори и когато тялото ми крещи за сладко. Не ме влече и нямам нужда.
Захар в кафето, кока-кола и банани, остатъчния помиярски инстинкт от социализъма са единствения начин да ми влезе нещо сладко в организма.
Обаче оня ден гледам в една сладкарница, аз по сто пъти на ден минавам покрай тази
сладкарница ама ей на  дойде и ред да я забележа. Точно в центъра на витрината една знойна хубавица, тъмно кафява, ред сметана, ред малинов крем и незвестни на науката съставки и финтифлюшки така еротично ми маха с ръка "Ела Тонди изяж ме", че аз с това добро сърце трамвай не можах да устоя и я купих. Заведох я в къщи.
Инди и Мацинка побързаха да си наврат косматите муцуни колкото да и развалят
изящната красота та да ми се облизват после половин ден насреща. Но аз въоръжен с кралски размер лъжица се приготвих за неравната битка.
Лапах, лапах, лапах и пак лапах.
Ами то няма изяждане това чудо. Повече от половината не можах да излапам.
Така не се бях дрогирал от детската градина още. И като ме налегна една зверска дрямка.
Мацинка завалийката едвам ме завлече до леглото хайвана. Те моите котарачета покана за това нещо не им трябва. Похъркахме си така задружно известно време и най-после по време на сън ми светна защо жените са луди по тия работи :)))

неделя, 2 ноември 2014 г.

Думичките

Ираят си думичките там в градината от думички си играят. 
На прескочи думичка си играят и се смеят с думички за празник. 
Опашките си дърпат от думички. Думички за делник. 
Думички бели и думички засмяни. Сред мъртви думички,думички убити и осакатени.
За плитките се дърпат. Думички за радост, думички за болка.
Думички за всички. Думички червени от черни думички се крият.
На криеница си играят в тъмното от думички. Думички за мъка.
В тъга от думички въртят се. Напред назад на въртележката от думички жълти и думички за всичко. Думички за мъдрост. Думички за вечност.
Думички за радост за ръка с думички за всякога. Навсякъде думички
наоколо се крият. За ти думички зад огледалото. За аз думички във вятъра .
Неспират да се гонят и догонват думичките. Думички за винаги.
Звънливи думички не могат. На устрема от думички да спрат.
Да си играят. Думичките...


***

Понеже съм майстор на думичките и не съм стиснат ще ви кажа една тайна за тях. 
Не е важно думичките да бъдат чути веднъж вече казани. Те ще ви намерят, където и да се скриете. Затова аз си пиша макар и да изглежда, че си говоря сам. 
Малко тъжно е, че единствената обединителна кауза на българите в 21 век е тъпотата, но това е тиквеното положение...

***


Пенчо Заека,
извини ме моля
за арогантноста ми
да преведа за неземните ти уши
посланието на автора.
И ти Господи прости ми
че се явих в ролята на преводач
на това горско създание,
защото знаеш, че смятам преводачите
за паразитите на твоята приказна картина.
Независимо как се наричат.
Търговски посредници, преводачи,
критици или Църквата,
като институция.
Те и динозаврите са били така.

Ето тук сега вече има сол мажор

***
Бяха ми дошли аборигените на гости и за да не скучаят докато нареждам трапезата по стар български обичай им пуснах малко чалга по тв да изплакнат окото завалиите. 
Връщам се и какво да видя, ченетата им увиснали да земята. Махам с ръка пред телевизора, никой ме не забелязва. 
- Ко стаа ве момчета? 
- Ми много хубави жени бе тонди! 
- Къде бе?! - продължавам да се очудвам аз. 
- Ми на телевизора. - и ми сочат с ръце даже.
- Ами, че те в България всички са такива бе! - философски заключавам аз.
И тук ченетата им се захлопнаха обратно, понеже знаят, че никога не лъжа.
- Само, че не искат да раждат...