неделя, 14 септември 2014 г.

Яничарите

Проблемът на България са българите!
A на българите проблема са българските яничари.
Яничарите, това са хора попаднали на неподходящо за тях място и поради това драпащи със зъби и нокти да го запазят.
На яничарите проблема са яничарите, които не знаят, че са такива.
Те не са много в България. Не повече от 200-300 хил., но ебават мамата на целият народ и ще го уморят разбира се ако някой не ги умори тях.

Ще ви дам очеваден пример за яничар с популярни личности - тиквата, слави и добрия вол белчо.

  • Тиквата ако си беше социализъм щеше да носи банички на пожарникарите и да го пляскат по тъпата глава, а ако беше капитализъм щеше да мие кенефите на пожарната. но в това безвластие сега даже премиер стана, за смях на кокошките. 
  • Слави ако си беше социализъм щеше да си бачка на струга, да люби дулсинеята и да дундуркат дечица и щеше да е щастлив. Ако беше капитализъм щеше да разсмива клиентите с вицове по цял ден в някое кафене. А сега ... 
  • Добрият вол белчо ако беше социализъм щеше да си преподава политикономия и да си кара трабантчето, а ако беше капитализъм щеше да е дребен функционер в някое кметство, А сега ... 

Смятам, че ме разбрахте, няма нужда да споменавам "бизнесмени", "банкери" и прочие пучи въшки ...

понеделник, 8 септември 2014 г.

БГ ламята

А бе интересна работа маамустара. аз понеже още се опитвам да се въплътя в див и прост налъм се сетих, че...
По света е пълно с японски имигранти. Япония е много добре.
По светът е пълно с германски имигранти. Германия е много добре.
По светът е пълно с ирландски имигранти. Ирландия е горе-долу добре.
Сега по света е пълно с български имигранти, но България е все по и по зле.
Извод - има някакво чудовище, някаква бездънна черна дупка, някаква триглава ламя в България дето изяжда всичко, което се налива в бг отвън...

Българска народна приказка.

Имало едно време един бедняк, див и прост налъм, но иначе добър човек.
Толкова беден, че когато пладне пресичал полето се обръщал да види дали сянката му го следва.С безброй деца и бедна като него жена.
Не щеш ли един ден видял човек в беда на пътя и нали добър човек помогнал му.
Човекът в беда решил да му се отблагодари и му подарил тройка кебапчета с две бири. Но не какви да е, а царски кебапчета понеже както се досетихте той бил царя. Тежки и пълни със златни жълтици вътре, но съвсем обикновенни и сладко ухаещи отвън.
Взел ги бедният човек, но по пътя си мислел -За какво ми са тия кепабчета?! Ще хапнем, ще пийнем и утре пак гладни.
Я по-добре да ги разменя при гостилничаря за чувал сух хляб.За поне една седмица.
Речено сторено. Гостилничарят ги взел, но и той си помислил -За какво са ми тия кебапчета?!Ще ги продам и утре пак на тезгяха. Я по-добре да ида при кмета и да ги сменя за десет чувала брашно.
Речено сторено. Кметът ги взел, но и той си помислил. -За какво са ми тия кебапчета. Малко са, да ги дам на избирателите, така че пак кмет щи си остана. Я по-добре да ида при царя да ги сменя за едно магаре.
И така кебапчетата се върнали при царя. За бирата какво е станало не се казва в приказката.Царят нали е цар се досетил какво е станало и ги занесъл на крака в целия си царски блясък в къщата на бедняка. Може и да е добавил някоя и друга бира за по из път.
Но този път разрязал кебапчетата пред ококорените очички на децата и им раздал жълтиците защото така става то в приказките ...

бг избори

бг поговорки, подхоящи за всеки еректорат на изборите -
който хуй вади от хуй умира!
шернат гъз кръв сере!
два пъти лапни един път глътни!
:)))

Старо ама златно

Мили Ваньо!

Ако четеш сега тази страница, това означава, че най-сетне ти е свършил интернета. Не се опитвай да звъниш на нашия доставчик или да бърникаш в настройките на браузъра.

Трябва да направиш следното:
- Върви в аптеката на ъгъла, купи лекарства за дядо - рецептите са в антрето, на лавицата под огледалото. Освен това, иди в кварталния магазин - вземи 2 пакета 1,5% мляко, кашкавал на резени и кутия чай. От плод-зеленчука до спирката купи 2 кг картофи, половин кило лук и 1 зелка. Запази всички касови бележки.
- Забравих си мобилния. Звънни на баща си на работа, кажи, че снимките няма да станат днес. Предай му също, че го моля да вземе прането от химическото на връщане от работа. Преди да звъннеш пусни програмата с иконка на телефон (на десктопа в горния десен ъгъл) и запиши отговора на татко си във файл с разширение *.wav.
- Напиши си домашните - туй че имаш само по математика не е повод да го оставяш за довечера. Страници от учебника - 116, 121 и 118. Внимавай с трета задача - трябва да съставиш уравнение, а не да докарваш отговора под задачата (и без туй в него има печатна грешка). На останалите задачи не са дадени отговори.
- След това си разтреби стаята. Като прибереш всичко, преброй частите на конструктора в пластмасовата кофа, броя дискове с игри на лавицата, броя колички в кутията и броя роботчета.
- След това можеш да отвориш браузъра и да напишеш като адрес http://получените числа, разделени с точки.
- Ще ти се отвори таблицата за управление на акаунтите на нашата домашна подмрежа. За да получиш достъп до нея, въведи в прозорчето "парола" отговорите на втора, трета и първа задача от учебника.
- Намери в лявата колонка нашия IP и внимателно въведи в съседното прозорче /където е "начин на разплащане - с карта"/ двете последни цифри от всяка касова бележка (от кода, който е най-долу): общо за зеленчуци, чай, мляко+хляб, сустак, флексалис и билкова настойка. Допълни до края с нули и натисни бутона "ОК".
- След това можеш да ползваш интернет отново. Ако случайно се обади ядосан чичко, който твърди, че е "системен администратор" и почне да псува в слушалката, пусни му записа на отговора на баща ти от файла.

Надявам се, че ще успееш. А аз като се върна довечера, ще ти разкажа приказка как една малка хакерка със своята група някога разбивала сървърите на Майкрософт и на арабските терористи.

Целувам те!
Мама

п.п. открито в дебрите не нета. вече не помня къде ...

Древните...

"Древните, които искали да демонстрират безупречна добродетелност из царствата си, първо подреждали добре собствената си държава. Понеже искали да подредят държавите си, те преди това внасяли ред в семействата си. Понеже искали да имат контрол над семействата си, те преди това култивирали хората си. Понеже искали да култивират хората си, те преди това прочиствали сърцата си. Понеже искали да прочистят сърцата си, те преди това се опитвали да бъдат честни в мислите си. Понеже искали да бъдат честни в мислите си, те преди това разширявали до край познанията си. Разширяването на познанието се съдържало в проучването на нещата… От Небесния син чак до масата хора всички трябвало да приемат, че култивирането на човека стои в основата на всичко останало."
Диамантената ера, Нийл Стивънсън

петък, 5 септември 2014 г.

Тондуций

"Сърцето може и да е отдясно, но главата винаги е отгоре. В нея се целете!"

роява на лош вкус е да се говори на празна глава!"

"Гъз и мозък пол нямат! Добре, че са гънките та да ги различаваме!"

"Нищо демократично няма във времето ако нямаш чадър"

"Който си има краставица яде таратор! Който си няма яде рецептата."

"Учете български! В Ада никой няма да разговаря с вас на английски!"

"По-добре неразбрана отколкото недоразбрана!"

"Човек загуби ли си любопиството значи вече е загубил всичко."

"Ох, сърцето ме тегли към зелевите сарми, но ума ми подсказва, че лозовите сармички са по-вкусни! "

"Надупена жена грозна няма!"

"Старата любов пране не хваща!"

"Две опасности на едно място са опасна работа! Вместо да плашат ще вземат да направят някоя малка опасност и още по-опасно ще стане!"

"Важното е циците да са големи и здрави. Всичко друго се купува, копира или краде!"

"Ако е рекъл господ, ще се намерите. Ако не е рекъл, ще се търсите!"

"Вълкът сам си върши работата, затова му е дебел врата! И като ебе пак същото ... "

"Желанието за син е родило немалко дъщери!"

"Досега никой не е ослепял от това, че гледа цици!"

"Ох, едно време като ми заговореха за пари или жени почвах да недочувам, обаче напоследък почнах и да недовиждам!"

амо два пръста делят Черно от Средиземно море, но каква разлика само. Каква разлика ..."

"Циците са си цици, но млякото е с пари!" 

огато човек намери случайно отговор е редно да потърси и въпроса му..."

секи малък пингвин иска да стане голяма бяла мечка!"

е си пускайте колата сама на море ако нямате доверие на gps си!"

"Изкуството иска жертви, ама от другите!" 

"Да бе мирно грухтяло, не би Коледа видяло!"

"Не е важно колко са ти големи рогата, а колко ти е дълга брадата" "

"Простите неща не са за прости хора."

"Наближава миг приятелю, когато ти е останала сила само за една последна битка и малко любов! Не пропилявай второто с курва и първото с хартиен дракон..."

"По-добре с пиян професионалист отколкото с трезвен аматьор"

"От всяка свирка дърво не става"

"За една малка рибка океанът е Бог, а не местната акула както си мислят хората"

"Съвсем се обърка тоя свят. едно време хубавите ябълки прасетата ги ядяха пък сега само ги ближат."

"Няма никаква разлика между копнежа на наркомана да си вземе дозата, някой да излапа две кила шоколад със сметана или да направи снимка на нещо си. проявления на жаждата за притежание. умните хора го разбират и правят пари от това. мъдрите гледат да минава времето ..."

"Чувството за хумор не плаща сметките, но помага за складирането им!"

"Ако трябва да избираш между хубава жена и хубаво шише, пийни си бе човек, раят е за честните!" 

"Ако ти е писано да те обесят няма да се удавиш, но може да те обесят в морето!"

"Мъжът е достатъчно да бъде малко по-красив от маймуна!" 

"Наведена глава сабя не я сече, но гъза и вечно стърчи нагоре!" 

"Не можеш ли да обясниш едно нещо така, че да те разбере петгодишно дете значи бъкел понятие си нямаш от това нещо" 

"Орелът и глухарчето смело ще посрещнат урагана, но ще оцелее само глухарчето, та дори и цялата Земя да се превърне на глухарче! Защото освен да си смел трябва и да си учил висша математика"

"Добър мъж е този, който във всяка жена вижда скелет на пиле!"

"Подари на тъщата най-скъпия и лъскав теракот, законът за земното притегляне си знае работата!"

"Хубавата жена е като виното! Сладка и тръпчива в младостта си, опияняваща в зрелостта си и омиротворяваща в старостта си. Не прекалявайте с пиенето!"

"Никой не е по-голям от сянката си!" 

"Българи се наричат хората, които мечтаят да бъдат роби"

"Съпругите се различават по килограмите, курвите по цената. Други съществени разлики няма."

"С добра дума и цици се постига повече отколкото само с добра дума"

"Не споменавай името на жена си напразно, че ушите и са като на ветроходен кораб баси."

Тондуций в картинки

Синята идея

Ходи обяснявай за нея на бай ти Петко от Перник. 
Децата емигрираха, защото Костов и останалите лайнари им убиха надеждата. 
И бебета разбраха, че всичко си е пак по старому и СДС всъщност означава Стани Да Седна. 
Та ходи му обяснявай на бай ти Петко. 
Ела вика да видиш Тонди какво си имам. И ми показва една чисто нова ладичка. Сълза. Реализираната мечта за значимост и символ на благополучие от късния социализъм. Кой го знае човечеца къде и какво и крал, правил свирки и т.н. та да се сдобие с туй чудо на автомобилния гений. 
Ми карай си я бе бай Петко му викам аз, що я държиш в гаража?! 
Е, тя вика беше подарък за големия син ама той не я иска и остана за малкия. И млъкна. Нямаше как да каже, че и малкия не я иска. 
Абе карай си я бе бай Петко, продължавам аз, единия ти син е в Испания, другия в Канада, притрябвала им е твоята ладичка да гние в гаража. 
Е, те идваха на гости миналото лято, видях внучетата. И пак млъкна.Нямаше как да каже, че едното говори английски и френски, но не знае български, а другото говори испански и местния диалект, но и то не знае български и бай ти Петко като прани гащи се блещи и не може да откине една дума да си каже с тях. Поглежда едното око на ладичката, вижда едното внуче, поглежда другото око, вижда другото и само нещо неразбираемо промърморва. Нещо като "мамата ... костов ... сссс" това с-то нали само останало от СьеДьеСье-то. И пак млъква. 
А аз просто го усещам как си се представя той в ролята на тореадор, а отсреща Костов в ролята на бичето.Само, че това няма да се случи, никой с пръст няма да го докосне. Българите познаваме много по-страшно наказание отколкото нечия отрязана глава, убий неверника с мълчание ...

Осемнадесетото чудо на света.

Това е то!
Осемнадесетото чудо на света. 
Чудната отрицателна частица в байгунския език.
Не, това е тя.
Като се почне от кроткото "Не", с което рошава байгунка отказва да даде стотинки за цигари на нежната си половинка сутрин преди да отиде на работа и се мине през "Йок бе, кьормосун табелата" на любезна чиновничка в земеделското министерие, опитваща се да ви обслужи и още през "Да, да ама не" на шеф отсичащ нещо си за заплатата на опечален байгунец и се стигне до разплулото се в собствената си трансцендентност метафизично "Кур тате мляко, кравата е мъжка". 
Което е нещо като абсолютното отрицание, архиотрицание ако щете, абе нещо като три дамаджани вино преди Бог да каже "Да бъде светлина" и да се пръкнат Времето, Пространството, Вселените и Всичко останало така както си ги знаем...

Таковата

Някои по рождение идиотчета миличките смеят да твърдят, че английския бил по-богат и красив от Слави Путката. С над 150 хил. зъби, не бе, думи беше думата речников фонд и бля бля. Глупости на търкалета. Изобщо не може и да се сравни с байгунския, на който с пет шест думи, споменаващи предимно близки роднини от женски пол, извършващи актови действия с прилежащите за целта органи, може да се пресъздаде какво ли не.
Но царицата според байгунците безспорно е вълшебната думичка "таковата".
Значи вървя си аз по улицата,чужденец навсякъде , навсякъде у дома си и неволно се заслушвам. Двама байгунеца ръкомахащи, очевидно приятели.
- Таковата там така натаковало на таковата таковата, че таковата натакована и за още таковата таковала - казва единия.
- А стига бе - пули се другия. - Гледай ти как ставали тези работи.
И се разхилват неудържимо, пожелавайки си лек ден на раздяла.
Крайно заинтригуван се приближавам тихомълком , като ледена Загорка в августовска жега.
- Извинявай приятелю, че неволно подслушах, но аз така и не разбрах на какво толкова се смяхте.
Той ме поглежда с леко озадаченото недумение на марсиански водопроводчик по погрешка командирован на Земята, но все пак решава да сподели.
- Имаме се овчарка. С родословно дърво три педи.
Тук се очаква да попитам колко струва. Правя го.
- Не питай! - ужасен отвръща. - Подарък за жената. Исках да подаря саблезъб тигър на тъщата, та реших да пробвам с малко. Обаче номера не минава. Помня, като я донесох още кутре, жената не щя да я пусне в къщата. Ела да я видиш сега. Опашката и разресва. Лапите и мие. Едва ли не терлички ще и обуе. Прашинка да не и падне на главата рошава. Де да правеше и на мен така - замечтано въздъхна моя събеседник.
- Ама на какво се хилехте? - питам пак, за да го изтръгна от мечтите му.
- Ами решихме да я заплодим. Къде ли не я водихме. На германски принцове, английски графове и арабски шейхове. И у тях ходихме и у нас ги водихме. Не дава и не дава. Не им пуска! Мамка и шотлондска.
- Е как така? - шушна, колкото да поддържам диалога.
- И накрая представяш ли си?! Да вземе да се сноши с най-грозния, проскубан и мръсен квартален помияр зад ъгъла на съседния блок! Какво толкова му хареса?! Жени, какво да ги правиш - филосовски въздъхва той.
- И сега, какво става, как е?!
- Ами сега?! Сега ми се разкарват из къщи шест рошави, грозни и по-черни от дявола малячета, не мога да си намеря чехлите измежду тях.
Взима си въздух малко и продължава. 
- На всичкото отгоре са обявили вендета на прахосмукачката. Много са безстрашни ей. Джафкат я, душат я, давят я, та жената ме гони, като империалист да и събирам чарковете из цялата къща. Добре, че предвидливо скрих точилката в мазето, още докато бях акушерката.
Ето тук вече и аз неудържимо се хиля, но все пак да питам.
- А с тъщата какво стана?
- Ааа там работата е опечена. - Пъче се доволно той - Ей това приятелче еврейче дето говорехме преди малко ме светна на идеята.Макар,че скъп спомен била от дядо му. Идеята де.Продал му я бил на смъртния си одър човека. Значи купил съм на тъщата най-скъпата и лъскава теракота да и сменя в хола. Та белким хубавичко се подхлъзне и после нали той Господ си знае работата. Таковата нали ...

Завръщането

...След успешното убийство на Маг сладострастно облизвайки устни Врътла реши да спретне пищен помен на човека. Да, като всяка истинска байгунка.Това разбира се бе тежък удар за литературата. Но Литераторите са кораво племе, макар и бедни откъм музи, богати откъм идеи светкавично изиграха хлебарките отвръщат на удара пращайки Отмъщението право в тила на врага. После се пръснаха кой накъде му видят очите. С което убийствата всъщност станаха две. Но Врътла бе прекалено заета да познае, като яде боб чорба от кое зърно пърди, та да се притесни за някакви си убийства.И ей го на убежището, тайното оръжие на НуЖНиК АДе, последния милиметър стомана дето се вика, пенсионерския клуб "Червените Бабички - Завръщането". Ах отмъщението сладко. Всъщност то не бе то, а бе тя. Прожекторите, светлината моля! 
Тя бе от могъщия род на Плешивите Брантии и затова свенливо си се бе кръстила Брантия Космата. Навикът и да поглежда ехидно хората изотгоре, като камила абсолвент и бе донесло немалко тупаници в зурлата, от което носът и с класическата форма на Смъртта с Косата, така както я рисуват по комиксите бе придобил чипата заобленост на нослето на Пипи Дългото Чорапче. Но без луничките! Това обяснява напълно разбираемото объркване на Пумаков, който в любимата на всички шестокласнички игра, се опита да я стресне, изкрясвайки и с пълна сила под опашката.
- Ти си шебек ма, шебечка с шебеците!
Обаче зървайки с периферията Пучата Въшка спотаен в буйната растителност за миг го обзе смътното подозрение, че май е объркал слуховия орган на точно това същество.
- С главите на някои хора тука човек спокойно може да си начука дюшемето. Няма никаква опасност да се нарани. Все едно са излезнали от лабораториите на Джонсон и Джонсон за качествен контрол. - отпочна тя поклащайки леко глава, така както се прелиства страница. Навик досаден и останал още от Университета.
- Искам от вас да станете примерни байгунски граждани на Байгуния. - продължи тя при което Лукчо по стар байгунски обичай реши, че по-добре жив помияр отколкото мъртъв лъв и се скри с подвита опашка вдън земите тилилейски и само жално изджафка.
- Байгуния се пише с главно "Б" ма брантиьо. "Б" главно."Б" като Бимбо Червеното Лъвче!- ама така, че да не го чуе тя, щото нали.
- Искам да научите правилната употреба на пълния член, когато псувате!
- И когато псувате, искам да псувате в ритмиката на шекспирово-италианския сонет!
- Искам и да си оправите кочината, да не се обаждам на Господ да анулира поръчката!- довърши тя, малко авторитарно наистина. Защото милата точно в този прецизен момент бе замръзнала емоционално на седем годишна възраст, тъкмо когато малките момиченца тепърва се учат да играят на медицински сестри. Но както скоро се разбра тази работа без ебане няма да стане и затова бързо бързо захвърли бялата престилка, но червеното кръстче остави.
- Ще им дам да се разберат на тези бабушкери - мислеше си тя. - като ги нашляпкам с голямата ми кожена пръчка по голите червени дупенца. - плясвайки изотзад Пучата Въшка за проба и отскок. 
Пучата Въшка разбира се не можа да издържи на това мъчение наметнато в тези мъчителни искания и затова по форумите търчеше и като недоклан нерез врещеше.
- Елате си приберете Брантията бре.Такова ебане през живота си не съм ебан!Целият в пърхот и перушина станах мамка и космата!Като бръкна под полата и извади един ми ти член. Главата му колкото домат в ръката на пионерче и малко по-червена от връзката му.
- Я па ази у наше село, кур си му викаме на това.Ми тъй де.
- И като почна. Отпред слагал, отзад слагал, в уши слагал, в уста слагал, навсякъде слагал. Празна дупка не остана хора!Пълен член си беше казвам ви!
- Ако ме види отнякъде мойта мила майчица на какво съм заприличал ще и увисне ченето като на дърта курва на труда оръдието няма да може да си го прибере...

Подарък

В този сутрешен кошмар. С пожелания за тежък, зноен ден. 
Небеизвестният и дълбокоуважан шеф на "Баничари и Сие" унило се вля в служебните покои. Вентилатор, порода "Юпитеров 7.22" му замаха приятелски от ъгъла. Подбуждайки за живот дантелките пъстри по главно-редакторските пердета. 
За да го поздравят с "Добро утро Слънце". Защото всеизвестна истина е връзката между баланса на всяко уважаващо себе си издателство и ежегодния подарък. А не, както се досещате, сутрешния махмурлук или среднощното обаждане. От министерство с труднопроизносимо име. Но със съвсем явната цел да му отмъкнат главната редакторка. Подаръкът. Ключът към всяко женско, в случая главно-редакторско сърце. 
Но уви, все още не бе достатъчно интимен с образа. Не успя да приласкае музата. Майката на всеки правилно подбран подарък. Съдбата на фирмата. Бъдещото препитание на всеки прохождащ автор. Убягна му, като млада пъстърва на Никулден. 
"В този свят на абстрактни разсъждения" опипвайки отпочна,"няма нищо по-конкретно, от весело цвърчащ тиган. Даже два. Средно големи" закачливо довърши той. 
Което му напомни, че махмурлук не се лекува с китайски благоухаещи пръчици, а с добра бира. По възможност студена. Ледено студена. Посягайки към хладилника, по рождение бял, но с вече леки бежово-жълти оттенъци по ръбчетата, той като никога реши да погледне през издателския прозорец. 
За да види невинен спомен от времето, когато все още бе Кирчо Баничката с изхфръкнало шкембе и опулени очи, случайно минаваща девойка. Девойка да. И разбира се съвсем случайно погледа му се спря на ивицата разделяща пролетта от лятото. Върху красиво закопчана малка инкрустирана маргаритка. В този миг ръката му, палавата, с калиграфско умение придобито нейде из дебрите на династията Мин, с един единствен уверен замах изписа подаръка. 
Мир и спокойствие обляха душата му. 
36-ят Велик Посветен Воин на Силите на Светлината се усмихна и блажено заспа. 
Следобната си дрямка ...

четвъртък, 4 септември 2014 г.

Синята Роза

Ауу...каква джунгла :)))
И там!
В най-тъмното. На мъничка полянка.
В зеления призрачен сумрак.
Незнайно как и откъде промъкнал се. Слънчев лъч...показва...
Сред крясъците, брътвеж или просто живот, на най-различни божии фантазии.
Приказно Красива Синя Роза!
Усмихната!
Защо ли?!