събота, 8 ноември 2014 г.

Прогноза за влизане в ЕС

Това беше мой отговор във форум политика в дир.бг някъде 2006г. преди да влезем в ЕС. дираджиите го изтриха и ме баннаха от дира, но дира умря пък аз още си пиша ...

"Ами нещо като осемнайсти картофен пояс на бъдещата империя, гранична зона демек. Разделена на кралства и государства с безброй дребни царе и феодали. Законът, какъвто си го направиш. С достатъчно свежо пресно месо проститутки за морето и достатъчно, но не повече от необходимото пушечно месо за отстрел ако стане патаклама с резняците. Като всяка гранична зона, като по всяко време на историята. Абе с една дума какво значение има къде ще умреш?! Дали в леглото или старчески дом се тая ..."

четвъртък, 6 ноември 2014 г.

Бял лист хартия

Пиши мишле, пиши. Ехото от последният гонг отдавна е отшумяло.
Останалото е само празен лист хартия.
Знаеш ли, няма нищо по-хубаво от празен бял лист хартия.
Спокойно поставен на масата и ти с писалка в ръка. Може нищо да не
правиш или само да си го гледкаш, но може и да нарисуваш нещо.
Свободен си.Имаш избор. И тук вече започва тайнството. 
Ако нарисуваш тигър, в другия край се появява мишка.
Какво да се прави, така е устроен света.
Някои ще кажат - А къде е мишката? Това е защото са мишки и виждат само тигрите.
Други пък ще си помислят - Ауу каква вкусна мишка. Това е защото са тигри и виждат само мишките.
Децата обикновено виждат даже гонитбата на тигъра и мишката. За тях е само игра.
И всичко това e там, върху празния бял лист хартия.
Бачкаторът, сутрин рано, ще си увие обяда, а друг ще си обърше задника и изобщо няма да разбере, че е унищожил една цяла Вселена, но за истинския художник няма нищо по-хубаво от един бял лист хартия.
В него той вижда красотата на целия свят, тигъра, мишката, вятъра, изгрева, самотна яхта насред океана...
И когато я види му остава само да я изтръгне и подари на хората.
От един празен бял лист хартия...

понеделник, 3 ноември 2014 г.

Тортата

Значи аз сладко не ям. Даже и сладолед. Веднъж на десет години я се сетя я не дори и когато тялото ми крещи за сладко. Не ме влече и нямам нужда.
Захар в кафето, кока-кола и банани, остатъчния помиярски инстинкт от социализъма са единствения начин да ми влезе нещо сладко в организма.
Обаче оня ден гледам в една сладкарница, аз по сто пъти на ден минавам покрай тази
сладкарница ама ей на  дойде и ред да я забележа. Точно в центъра на витрината една знойна хубавица, тъмно кафява, ред сметана, ред малинов крем и незвестни на науката съставки и финтифлюшки така еротично ми маха с ръка "Ела Тонди изяж ме", че аз с това добро сърце трамвай не можах да устоя и я купих. Заведох я в къщи.
Инди и Мацинка побързаха да си наврат косматите муцуни колкото да и развалят
изящната красота та да ми се облизват после половин ден насреща. Но аз въоръжен с кралски размер лъжица се приготвих за неравната битка.
Лапах, лапах, лапах и пак лапах.
Ами то няма изяждане това чудо. Повече от половината не можах да излапам.
Така не се бях дрогирал от детската градина още. И като ме налегна една зверска дрямка.
Мацинка завалийката едвам ме завлече до леглото хайвана. Те моите котарачета покана за това нещо не им трябва. Похъркахме си така задружно известно време и най-после по време на сън ми светна защо жените са луди по тия работи :)))

неделя, 2 ноември 2014 г.

Думичките

Ираят си думичките там в градината от думички си играят. 
На прескочи думичка си играят и се смеят с думички за празник. 
Опашките си дърпат от думички. Думички за делник. 
Думички бели и думички засмяни. Сред мъртви думички,думички убити и осакатени.
За плитките се дърпат. Думички за радост, думички за болка.
Думички за всички. Думички червени от черни думички се крият.
На криеница си играят в тъмното от думички. Думички за мъка.
В тъга от думички въртят се. Напред назад на въртележката от думички жълти и думички за всичко. Думички за мъдрост. Думички за вечност.
Думички за радост за ръка с думички за всякога. Навсякъде думички
наоколо се крият. За ти думички зад огледалото. За аз думички във вятъра .
Неспират да се гонят и догонват думичките. Думички за винаги.
Звънливи думички не могат. На устрема от думички да спрат.
Да си играят. Думичките...


***

Понеже съм майстор на думичките и не съм стиснат ще ви кажа една тайна за тях. 
Не е важно думичките да бъдат чути веднъж вече казани. Те ще ви намерят, където и да се скриете. Затова аз си пиша макар и да изглежда, че си говоря сам. 
Малко тъжно е, че единствената обединителна кауза на българите в 21 век е тъпотата, но това е тиквеното положение...

***


Пенчо Заека,
извини ме моля
за арогантноста ми
да преведа за неземните ти уши
посланието на автора.
И ти Господи прости ми
че се явих в ролята на преводач
на това горско създание,
защото знаеш, че смятам преводачите
за паразитите на твоята приказна картина.
Независимо как се наричат.
Търговски посредници, преводачи,
критици или Църквата,
като институция.
Те и динозаврите са били така.

Ето тук сега вече има сол мажор

***
Бяха ми дошли аборигените на гости и за да не скучаят докато нареждам трапезата по стар български обичай им пуснах малко чалга по тв да изплакнат окото завалиите. 
Връщам се и какво да видя, ченетата им увиснали да земята. Махам с ръка пред телевизора, никой ме не забелязва. 
- Ко стаа ве момчета? 
- Ми много хубави жени бе тонди! 
- Къде бе?! - продължавам да се очудвам аз. 
- Ми на телевизора. - и ми сочат с ръце даже.
- Ами, че те в България всички са такива бе! - философски заключавам аз.
И тук ченетата им се захлопнаха обратно, понеже знаят, че никога не лъжа.
- Само, че не искат да раждат...

петък, 31 октомври 2014 г.

Защо България върви назад.

Вижте сега дечица. Нека ви го обясня като на диви налъми.
Когато живееш в един блок, махала с негри, латиноси, араби, българи и евреи и си останал без пукнат цент почваш да гледаш съвсем правилно на нещата. 
Приятелят ти българин ти бие един шут в гъза да не би случайно да се зарази и да остане и той без пари. 
Арабката ти носи пиле по марокански защото е вярваща и коранът ги задължава да нахранят гладните около тях. 
Негрото ти носи стек цигари с парите, които е просил цял ден на някое кръстовище. 
Латиното ти дава помещение на кредит да си отвориш, офис, а евреина 1000 евро на ръка срещу честна дума да сложиш нещо в него и да почнеш пак да работиш. 
Тогава почваш сериозно да се замисляш кой всъщност е боклука. 
Боклуци и фанатици има навсякъде, но това не пречи на нормалните хора да живеят заедно. България върви назад защото има много боклук сред българите. Ама много много...

четвъртък, 30 октомври 2014 г.

За КТБ

Не разполагам с данни и не мога да преценя какво става с КТБ. Мога само да съдя по резултата - кой губи и кой печели от този цирк?! Засега не е ясно. И до броя труповете. Засега няма такива.
Според мен този дето уж е негова банката ще умре и ако има чест и достойнство, поне малко нещо останало му българско ще напише инфото и ще го пусне по торентите да се разпространи за минути. Това, че е скрил инфото в някакъв сейф няма да го спаси и всички чужди разузнавания ще знаят какво е станало освен потърпевшите.
Доколкото разбирам КТБ е била нещо като финансова пирамида, с която са плащани държавните разходи - пенсии, осигуровки, здравната каса, ток, чиновнически заплати и бикините на любовниците на "държавните мъже".
Не мисля, че са 4 млрд. парите, които липсват. Мисля, че са поне двойно повече защото ако беше така досега щяха тихомълком да ги възстановят от спестеното от банички.
Те всъщност не липсват, а просто не са влезли. Похарчени са на кредит въз основа на предположения от минали данни. Но както цял свят знае Бай Ганьо не е силен по сметките.
Миналите данни са трите източника на пари, които финансират България според мен и които ги е хванала липсата последните години.
1. руско-турските пари,  с които се изкупува черноморието и Родопите. и двете страни дефакто са във война.
2. парите от наркотрафика
3. емигрантските пари. кризата удари яко, децата порастнаха. дъртите измират. парите съответно намаляват.
Така че това, което се случва с КТБ си е съвсем закономерно и ще бъде последвано и от други банки. Просто държавата обяви фалит ...

За децата

Казвал съм го и друг път.Едно от нещата, които най-много ме кефят в Испания е отношението към децата на всякакво ниво вкл. държавно.
Демек към бъдещето си. 
Когато децата идват и си отиват от училище задължително идват двойка полицаи и отцепват движението. Хората чакат ако трябва и половин час или минават по друг път. 
И краля не може да мине докато полицаят не каже, че децата са преминали. 
А сега това, което наблюдавах преди малко. Значи от един туристически автобус се изсипват орда малчугани към 30-40 парчета. Някъде първи клас. С тях 4 учителки. Децата шарени и крякат като за двеста папагала. Чакат зеленото на светофара и преминават под строй на другия край на улицата. 
Обаче между дечицата гледам едно с криви краченца тъпа тъпа. качено на едно нещо не помня как се казваше на български, дето учат бебета да прохождат, май бебешки паяк му се викаше. 
Та това детенце върви с тоя паяк обаче взе да изостава. Другите преминаха, светно червеното, а то хайванчето още на средата на зебрата тъпа тъпа. 
Обаче две от учителките като зли кучета застанали на средата на пътя пред зебрата и отцепват движението. Имаше два автобуса и десетини коли. Всички мълчат и чакат. Казвам го понеже обикновенно се вдига страшна какафония ако някой се забави. 
Но сега така!
Та от цялата тирада исках да наблегна на това, че никой! Нито учителките, нито другарчетата му, нито пешеходците не помогнаха на детето да премине. 
Посланието е, че то си е нормален човек, наравно с другите. Не е инвалид! 
Може и по-бавно, но ще си върви. Заедно с другите ...

сряда, 29 октомври 2014 г.

За папата, царя и дивите налъми

Вчера гледам във фесбука някакъв див налъм любо кольовски си позволява да коментира последният български цар. Днес, ах каква изненада, друг див налъм илко семерджиев коментира папата. Коментира значи оплюва за дивите налъми щото те друго не могат нали.
Тези хора от лапане, гризане на комунистически пишки не им е останал капка мозък в гъза та да си мислят, че е много демократично от висотата на благородния си селско-чукундурски произход да плюят когото им падне безнаказано.
Не ги знам кои са, но вероятно са първи демократи на хранилката.
Но това, в 21 век да не знаеш какво е цар и защо не трябва се плюе ума не ми го побира все още.
Зад царят стоят всички кралски европейски фамилии, които все още управляват целия свят
и благодарение на които България бе приета в ЕС, което бе най-хубавото нещо случило и се от социализъма насам.
Зад тях милиони европейци пък поддържат монархическата идея.
А папата властва във Ватикана над милиарди католици и е стожер на западната култура
и начин на живот.
Тези неща са фундамент, база, дори и самозванците представящи се за българи трябва да знаят какво означава един бог, един цар, един език.
Сигурен съм, че и по турското робство ги е имало същите като тия двамката да квакат, че от турция по-голямо няма и да не искат да ги освобождават. Сега пък квакат, че от русия по-велико няма. Утре като дойдат да ни освободят китайците ще квакат, че от европа по-могъщо няма.
Само се сменят думичките, но хората и квакането им си остава.
Никакво развитие. Гъзофилски народ. Дежа вю!
От известно време разправям, че дивите налъми ще измрат до 2-3 години просто поради факта, че системата пак се смени, но това да не е тесла та да го вдянат.
Но май ще трябва да коригирам прогнозата си. Максимум една година им давам...
29.10.2014

неделя, 14 септември 2014 г.

Яничарите

Проблемът на България са българите!
A на българите проблема са българските яничари.
Яничарите, това са хора попаднали на неподходящо за тях място и поради това драпащи със зъби и нокти да го запазят.
На яничарите проблема са яничарите, които не знаят, че са такива.
Те не са много в България. Не повече от 200-300 хил., но ебават мамата на целият народ и ще го уморят разбира се ако някой не ги умори тях.

Ще ви дам очеваден пример за яничар с популярни личности - тиквата, слави и добрия вол белчо.

  • Тиквата ако си беше социализъм щеше да носи банички на пожарникарите и да го пляскат по тъпата глава, а ако беше капитализъм щеше да мие кенефите на пожарната. но в това безвластие сега даже премиер стана, за смях на кокошките. 
  • Слави ако си беше социализъм щеше да си бачка на струга, да люби дулсинеята и да дундуркат дечица и щеше да е щастлив. Ако беше капитализъм щеше да разсмива клиентите с вицове по цял ден в някое кафене. А сега ... 
  • Добрият вол белчо ако беше социализъм щеше да си преподава политикономия и да си кара трабантчето, а ако беше капитализъм щеше да е дребен функционер в някое кметство, А сега ... 

Смятам, че ме разбрахте, няма нужда да споменавам "бизнесмени", "банкери" и прочие пучи въшки ...

понеделник, 8 септември 2014 г.

БГ ламята

А бе интересна работа маамустара. аз понеже още се опитвам да се въплътя в див и прост налъм се сетих, че...
По света е пълно с японски имигранти. Япония е много добре.
По светът е пълно с германски имигранти. Германия е много добре.
По светът е пълно с ирландски имигранти. Ирландия е горе-долу добре.
Сега по света е пълно с български имигранти, но България е все по и по зле.
Извод - има някакво чудовище, някаква бездънна черна дупка, някаква триглава ламя в България дето изяжда всичко, което се налива в бг отвън...

Българска народна приказка.

Имало едно време един бедняк, див и прост налъм, но иначе добър човек.
Толкова беден, че когато пладне пресичал полето се обръщал да види дали сянката му го следва.С безброй деца и бедна като него жена.
Не щеш ли един ден видял човек в беда на пътя и нали добър човек помогнал му.
Човекът в беда решил да му се отблагодари и му подарил тройка кебапчета с две бири. Но не какви да е, а царски кебапчета понеже както се досетихте той бил царя. Тежки и пълни със златни жълтици вътре, но съвсем обикновенни и сладко ухаещи отвън.
Взел ги бедният човек, но по пътя си мислел -За какво ми са тия кепабчета?! Ще хапнем, ще пийнем и утре пак гладни.
Я по-добре да ги разменя при гостилничаря за чувал сух хляб.За поне една седмица.
Речено сторено. Гостилничарят ги взел, но и той си помислил -За какво са ми тия кебапчета?!Ще ги продам и утре пак на тезгяха. Я по-добре да ида при кмета и да ги сменя за десет чувала брашно.
Речено сторено. Кметът ги взел, но и той си помислил. -За какво са ми тия кебапчета. Малко са, да ги дам на избирателите, така че пак кмет щи си остана. Я по-добре да ида при царя да ги сменя за едно магаре.
И така кебапчетата се върнали при царя. За бирата какво е станало не се казва в приказката.Царят нали е цар се досетил какво е станало и ги занесъл на крака в целия си царски блясък в къщата на бедняка. Може и да е добавил някоя и друга бира за по из път.
Но този път разрязал кебапчетата пред ококорените очички на децата и им раздал жълтиците защото така става то в приказките ...

бг избори

бг поговорки, подхоящи за всеки еректорат на изборите -
който хуй вади от хуй умира!
шернат гъз кръв сере!
два пъти лапни един път глътни!
:)))

Старо ама златно

Мили Ваньо!

Ако четеш сега тази страница, това означава, че най-сетне ти е свършил интернета. Не се опитвай да звъниш на нашия доставчик или да бърникаш в настройките на браузъра.

Трябва да направиш следното:
- Върви в аптеката на ъгъла, купи лекарства за дядо - рецептите са в антрето, на лавицата под огледалото. Освен това, иди в кварталния магазин - вземи 2 пакета 1,5% мляко, кашкавал на резени и кутия чай. От плод-зеленчука до спирката купи 2 кг картофи, половин кило лук и 1 зелка. Запази всички касови бележки.
- Забравих си мобилния. Звънни на баща си на работа, кажи, че снимките няма да станат днес. Предай му също, че го моля да вземе прането от химическото на връщане от работа. Преди да звъннеш пусни програмата с иконка на телефон (на десктопа в горния десен ъгъл) и запиши отговора на татко си във файл с разширение *.wav.
- Напиши си домашните - туй че имаш само по математика не е повод да го оставяш за довечера. Страници от учебника - 116, 121 и 118. Внимавай с трета задача - трябва да съставиш уравнение, а не да докарваш отговора под задачата (и без туй в него има печатна грешка). На останалите задачи не са дадени отговори.
- След това си разтреби стаята. Като прибереш всичко, преброй частите на конструктора в пластмасовата кофа, броя дискове с игри на лавицата, броя колички в кутията и броя роботчета.
- След това можеш да отвориш браузъра и да напишеш като адрес http://получените числа, разделени с точки.
- Ще ти се отвори таблицата за управление на акаунтите на нашата домашна подмрежа. За да получиш достъп до нея, въведи в прозорчето "парола" отговорите на втора, трета и първа задача от учебника.
- Намери в лявата колонка нашия IP и внимателно въведи в съседното прозорче /където е "начин на разплащане - с карта"/ двете последни цифри от всяка касова бележка (от кода, който е най-долу): общо за зеленчуци, чай, мляко+хляб, сустак, флексалис и билкова настойка. Допълни до края с нули и натисни бутона "ОК".
- След това можеш да ползваш интернет отново. Ако случайно се обади ядосан чичко, който твърди, че е "системен администратор" и почне да псува в слушалката, пусни му записа на отговора на баща ти от файла.

Надявам се, че ще успееш. А аз като се върна довечера, ще ти разкажа приказка как една малка хакерка със своята група някога разбивала сървърите на Майкрософт и на арабските терористи.

Целувам те!
Мама

п.п. открито в дебрите не нета. вече не помня къде ...

Древните...

"Древните, които искали да демонстрират безупречна добродетелност из царствата си, първо подреждали добре собствената си държава. Понеже искали да подредят държавите си, те преди това внасяли ред в семействата си. Понеже искали да имат контрол над семействата си, те преди това култивирали хората си. Понеже искали да култивират хората си, те преди това прочиствали сърцата си. Понеже искали да прочистят сърцата си, те преди това се опитвали да бъдат честни в мислите си. Понеже искали да бъдат честни в мислите си, те преди това разширявали до край познанията си. Разширяването на познанието се съдържало в проучването на нещата… От Небесния син чак до масата хора всички трябвало да приемат, че култивирането на човека стои в основата на всичко останало."
Диамантената ера, Нийл Стивънсън

петък, 5 септември 2014 г.

Тондуций

"Сърцето може и да е отдясно, но главата винаги е отгоре. В нея се целете!"

роява на лош вкус е да се говори на празна глава!"

"Гъз и мозък пол нямат! Добре, че са гънките та да ги различаваме!"

"Нищо демократично няма във времето ако нямаш чадър"

"Който си има краставица яде таратор! Който си няма яде рецептата."

"Учете български! В Ада никой няма да разговаря с вас на английски!"

"По-добре неразбрана отколкото недоразбрана!"

"Човек загуби ли си любопиството значи вече е загубил всичко."

"Ох, сърцето ме тегли към зелевите сарми, но ума ми подсказва, че лозовите сармички са по-вкусни! "

"Надупена жена грозна няма!"

"Старата любов пране не хваща!"

"Две опасности на едно място са опасна работа! Вместо да плашат ще вземат да направят някоя малка опасност и още по-опасно ще стане!"

"Важното е циците да са големи и здрави. Всичко друго се купува, копира или краде!"

"Ако е рекъл господ, ще се намерите. Ако не е рекъл, ще се търсите!"

"Вълкът сам си върши работата, затова му е дебел врата! И като ебе пак същото ... "

"Желанието за син е родило немалко дъщери!"

"Досега никой не е ослепял от това, че гледа цици!"

"Ох, едно време като ми заговореха за пари или жени почвах да недочувам, обаче напоследък почнах и да недовиждам!"

амо два пръста делят Черно от Средиземно море, но каква разлика само. Каква разлика ..."

"Циците са си цици, но млякото е с пари!" 

огато човек намери случайно отговор е редно да потърси и въпроса му..."

секи малък пингвин иска да стане голяма бяла мечка!"

е си пускайте колата сама на море ако нямате доверие на gps си!"

"Изкуството иска жертви, ама от другите!" 

"Да бе мирно грухтяло, не би Коледа видяло!"

"Не е важно колко са ти големи рогата, а колко ти е дълга брадата" "

"Простите неща не са за прости хора."

"Наближава миг приятелю, когато ти е останала сила само за една последна битка и малко любов! Не пропилявай второто с курва и първото с хартиен дракон..."

"По-добре с пиян професионалист отколкото с трезвен аматьор"

"От всяка свирка дърво не става"

"За една малка рибка океанът е Бог, а не местната акула както си мислят хората"

"Съвсем се обърка тоя свят. едно време хубавите ябълки прасетата ги ядяха пък сега само ги ближат."

"Няма никаква разлика между копнежа на наркомана да си вземе дозата, някой да излапа две кила шоколад със сметана или да направи снимка на нещо си. проявления на жаждата за притежание. умните хора го разбират и правят пари от това. мъдрите гледат да минава времето ..."

"Чувството за хумор не плаща сметките, но помага за складирането им!"

"Ако трябва да избираш между хубава жена и хубаво шише, пийни си бе човек, раят е за честните!" 

"Ако ти е писано да те обесят няма да се удавиш, но може да те обесят в морето!"

"Мъжът е достатъчно да бъде малко по-красив от маймуна!" 

"Наведена глава сабя не я сече, но гъза и вечно стърчи нагоре!" 

"Не можеш ли да обясниш едно нещо така, че да те разбере петгодишно дете значи бъкел понятие си нямаш от това нещо" 

"Орелът и глухарчето смело ще посрещнат урагана, но ще оцелее само глухарчето, та дори и цялата Земя да се превърне на глухарче! Защото освен да си смел трябва и да си учил висша математика"

"Добър мъж е този, който във всяка жена вижда скелет на пиле!"

"Подари на тъщата най-скъпия и лъскав теракот, законът за земното притегляне си знае работата!"

"Хубавата жена е като виното! Сладка и тръпчива в младостта си, опияняваща в зрелостта си и омиротворяваща в старостта си. Не прекалявайте с пиенето!"

"Никой не е по-голям от сянката си!" 

"Българи се наричат хората, които мечтаят да бъдат роби"

"Съпругите се различават по килограмите, курвите по цената. Други съществени разлики няма."

"С добра дума и цици се постига повече отколкото само с добра дума"

"Не споменавай името на жена си напразно, че ушите и са като на ветроходен кораб баси."

Тондуций в картинки

Синята идея

Ходи обяснявай за нея на бай ти Петко от Перник. 
Децата емигрираха, защото Костов и останалите лайнари им убиха надеждата. 
И бебета разбраха, че всичко си е пак по старому и СДС всъщност означава Стани Да Седна. 
Та ходи му обяснявай на бай ти Петко. 
Ела вика да видиш Тонди какво си имам. И ми показва една чисто нова ладичка. Сълза. Реализираната мечта за значимост и символ на благополучие от късния социализъм. Кой го знае човечеца къде и какво и крал, правил свирки и т.н. та да се сдобие с туй чудо на автомобилния гений. 
Ми карай си я бе бай Петко му викам аз, що я държиш в гаража?! 
Е, тя вика беше подарък за големия син ама той не я иска и остана за малкия. И млъкна. Нямаше как да каже, че и малкия не я иска. 
Абе карай си я бе бай Петко, продължавам аз, единия ти син е в Испания, другия в Канада, притрябвала им е твоята ладичка да гние в гаража. 
Е, те идваха на гости миналото лято, видях внучетата. И пак млъкна.Нямаше как да каже, че едното говори английски и френски, но не знае български, а другото говори испански и местния диалект, но и то не знае български и бай ти Петко като прани гащи се блещи и не може да откине една дума да си каже с тях. Поглежда едното око на ладичката, вижда едното внуче, поглежда другото око, вижда другото и само нещо неразбираемо промърморва. Нещо като "мамата ... костов ... сссс" това с-то нали само останало от СьеДьеСье-то. И пак млъква. 
А аз просто го усещам как си се представя той в ролята на тореадор, а отсреща Костов в ролята на бичето.Само, че това няма да се случи, никой с пръст няма да го докосне. Българите познаваме много по-страшно наказание отколкото нечия отрязана глава, убий неверника с мълчание ...

Осемнадесетото чудо на света.

Това е то!
Осемнадесетото чудо на света. 
Чудната отрицателна частица в байгунския език.
Не, това е тя.
Като се почне от кроткото "Не", с което рошава байгунка отказва да даде стотинки за цигари на нежната си половинка сутрин преди да отиде на работа и се мине през "Йок бе, кьормосун табелата" на любезна чиновничка в земеделското министерие, опитваща се да ви обслужи и още през "Да, да ама не" на шеф отсичащ нещо си за заплатата на опечален байгунец и се стигне до разплулото се в собствената си трансцендентност метафизично "Кур тате мляко, кравата е мъжка". 
Което е нещо като абсолютното отрицание, архиотрицание ако щете, абе нещо като три дамаджани вино преди Бог да каже "Да бъде светлина" и да се пръкнат Времето, Пространството, Вселените и Всичко останало така както си ги знаем...

Таковата

Някои по рождение идиотчета миличките смеят да твърдят, че английския бил по-богат и красив от Слави Путката. С над 150 хил. зъби, не бе, думи беше думата речников фонд и бля бля. Глупости на търкалета. Изобщо не може и да се сравни с байгунския, на който с пет шест думи, споменаващи предимно близки роднини от женски пол, извършващи актови действия с прилежащите за целта органи, може да се пресъздаде какво ли не.
Но царицата според байгунците безспорно е вълшебната думичка "таковата".
Значи вървя си аз по улицата,чужденец навсякъде , навсякъде у дома си и неволно се заслушвам. Двама байгунеца ръкомахащи, очевидно приятели.
- Таковата там така натаковало на таковата таковата, че таковата натакована и за още таковата таковала - казва единия.
- А стига бе - пули се другия. - Гледай ти как ставали тези работи.
И се разхилват неудържимо, пожелавайки си лек ден на раздяла.
Крайно заинтригуван се приближавам тихомълком , като ледена Загорка в августовска жега.
- Извинявай приятелю, че неволно подслушах, но аз така и не разбрах на какво толкова се смяхте.
Той ме поглежда с леко озадаченото недумение на марсиански водопроводчик по погрешка командирован на Земята, но все пак решава да сподели.
- Имаме се овчарка. С родословно дърво три педи.
Тук се очаква да попитам колко струва. Правя го.
- Не питай! - ужасен отвръща. - Подарък за жената. Исках да подаря саблезъб тигър на тъщата, та реших да пробвам с малко. Обаче номера не минава. Помня, като я донесох още кутре, жената не щя да я пусне в къщата. Ела да я видиш сега. Опашката и разресва. Лапите и мие. Едва ли не терлички ще и обуе. Прашинка да не и падне на главата рошава. Де да правеше и на мен така - замечтано въздъхна моя събеседник.
- Ама на какво се хилехте? - питам пак, за да го изтръгна от мечтите му.
- Ами решихме да я заплодим. Къде ли не я водихме. На германски принцове, английски графове и арабски шейхове. И у тях ходихме и у нас ги водихме. Не дава и не дава. Не им пуска! Мамка и шотлондска.
- Е как така? - шушна, колкото да поддържам диалога.
- И накрая представяш ли си?! Да вземе да се сноши с най-грозния, проскубан и мръсен квартален помияр зад ъгъла на съседния блок! Какво толкова му хареса?! Жени, какво да ги правиш - филосовски въздъхва той.
- И сега, какво става, как е?!
- Ами сега?! Сега ми се разкарват из къщи шест рошави, грозни и по-черни от дявола малячета, не мога да си намеря чехлите измежду тях.
Взима си въздух малко и продължава. 
- На всичкото отгоре са обявили вендета на прахосмукачката. Много са безстрашни ей. Джафкат я, душат я, давят я, та жената ме гони, като империалист да и събирам чарковете из цялата къща. Добре, че предвидливо скрих точилката в мазето, още докато бях акушерката.
Ето тук вече и аз неудържимо се хиля, но все пак да питам.
- А с тъщата какво стана?
- Ааа там работата е опечена. - Пъче се доволно той - Ей това приятелче еврейче дето говорехме преди малко ме светна на идеята.Макар,че скъп спомен била от дядо му. Идеята де.Продал му я бил на смъртния си одър човека. Значи купил съм на тъщата най-скъпата и лъскава теракота да и сменя в хола. Та белким хубавичко се подхлъзне и после нали той Господ си знае работата. Таковата нали ...

Завръщането

...След успешното убийство на Маг сладострастно облизвайки устни Врътла реши да спретне пищен помен на човека. Да, като всяка истинска байгунка.Това разбира се бе тежък удар за литературата. Но Литераторите са кораво племе, макар и бедни откъм музи, богати откъм идеи светкавично изиграха хлебарките отвръщат на удара пращайки Отмъщението право в тила на врага. После се пръснаха кой накъде му видят очите. С което убийствата всъщност станаха две. Но Врътла бе прекалено заета да познае, като яде боб чорба от кое зърно пърди, та да се притесни за някакви си убийства.И ей го на убежището, тайното оръжие на НуЖНиК АДе, последния милиметър стомана дето се вика, пенсионерския клуб "Червените Бабички - Завръщането". Ах отмъщението сладко. Всъщност то не бе то, а бе тя. Прожекторите, светлината моля! 
Тя бе от могъщия род на Плешивите Брантии и затова свенливо си се бе кръстила Брантия Космата. Навикът и да поглежда ехидно хората изотгоре, като камила абсолвент и бе донесло немалко тупаници в зурлата, от което носът и с класическата форма на Смъртта с Косата, така както я рисуват по комиксите бе придобил чипата заобленост на нослето на Пипи Дългото Чорапче. Но без луничките! Това обяснява напълно разбираемото объркване на Пумаков, който в любимата на всички шестокласнички игра, се опита да я стресне, изкрясвайки и с пълна сила под опашката.
- Ти си шебек ма, шебечка с шебеците!
Обаче зървайки с периферията Пучата Въшка спотаен в буйната растителност за миг го обзе смътното подозрение, че май е объркал слуховия орган на точно това същество.
- С главите на някои хора тука човек спокойно може да си начука дюшемето. Няма никаква опасност да се нарани. Все едно са излезнали от лабораториите на Джонсон и Джонсон за качествен контрол. - отпочна тя поклащайки леко глава, така както се прелиства страница. Навик досаден и останал още от Университета.
- Искам от вас да станете примерни байгунски граждани на Байгуния. - продължи тя при което Лукчо по стар байгунски обичай реши, че по-добре жив помияр отколкото мъртъв лъв и се скри с подвита опашка вдън земите тилилейски и само жално изджафка.
- Байгуния се пише с главно "Б" ма брантиьо. "Б" главно."Б" като Бимбо Червеното Лъвче!- ама така, че да не го чуе тя, щото нали.
- Искам да научите правилната употреба на пълния член, когато псувате!
- И когато псувате, искам да псувате в ритмиката на шекспирово-италианския сонет!
- Искам и да си оправите кочината, да не се обаждам на Господ да анулира поръчката!- довърши тя, малко авторитарно наистина. Защото милата точно в този прецизен момент бе замръзнала емоционално на седем годишна възраст, тъкмо когато малките момиченца тепърва се учат да играят на медицински сестри. Но както скоро се разбра тази работа без ебане няма да стане и затова бързо бързо захвърли бялата престилка, но червеното кръстче остави.
- Ще им дам да се разберат на тези бабушкери - мислеше си тя. - като ги нашляпкам с голямата ми кожена пръчка по голите червени дупенца. - плясвайки изотзад Пучата Въшка за проба и отскок. 
Пучата Въшка разбира се не можа да издържи на това мъчение наметнато в тези мъчителни искания и затова по форумите търчеше и като недоклан нерез врещеше.
- Елате си приберете Брантията бре.Такова ебане през живота си не съм ебан!Целият в пърхот и перушина станах мамка и космата!Като бръкна под полата и извади един ми ти член. Главата му колкото домат в ръката на пионерче и малко по-червена от връзката му.
- Я па ази у наше село, кур си му викаме на това.Ми тъй де.
- И като почна. Отпред слагал, отзад слагал, в уши слагал, в уста слагал, навсякъде слагал. Празна дупка не остана хора!Пълен член си беше казвам ви!
- Ако ме види отнякъде мойта мила майчица на какво съм заприличал ще и увисне ченето като на дърта курва на труда оръдието няма да може да си го прибере...

Подарък

В този сутрешен кошмар. С пожелания за тежък, зноен ден. 
Небеизвестният и дълбокоуважан шеф на "Баничари и Сие" унило се вля в служебните покои. Вентилатор, порода "Юпитеров 7.22" му замаха приятелски от ъгъла. Подбуждайки за живот дантелките пъстри по главно-редакторските пердета. 
За да го поздравят с "Добро утро Слънце". Защото всеизвестна истина е връзката между баланса на всяко уважаващо себе си издателство и ежегодния подарък. А не, както се досещате, сутрешния махмурлук или среднощното обаждане. От министерство с труднопроизносимо име. Но със съвсем явната цел да му отмъкнат главната редакторка. Подаръкът. Ключът към всяко женско, в случая главно-редакторско сърце. 
Но уви, все още не бе достатъчно интимен с образа. Не успя да приласкае музата. Майката на всеки правилно подбран подарък. Съдбата на фирмата. Бъдещото препитание на всеки прохождащ автор. Убягна му, като млада пъстърва на Никулден. 
"В този свят на абстрактни разсъждения" опипвайки отпочна,"няма нищо по-конкретно, от весело цвърчащ тиган. Даже два. Средно големи" закачливо довърши той. 
Което му напомни, че махмурлук не се лекува с китайски благоухаещи пръчици, а с добра бира. По възможност студена. Ледено студена. Посягайки към хладилника, по рождение бял, но с вече леки бежово-жълти оттенъци по ръбчетата, той като никога реши да погледне през издателския прозорец. 
За да види невинен спомен от времето, когато все още бе Кирчо Баничката с изхфръкнало шкембе и опулени очи, случайно минаваща девойка. Девойка да. И разбира се съвсем случайно погледа му се спря на ивицата разделяща пролетта от лятото. Върху красиво закопчана малка инкрустирана маргаритка. В този миг ръката му, палавата, с калиграфско умение придобито нейде из дебрите на династията Мин, с един единствен уверен замах изписа подаръка. 
Мир и спокойствие обляха душата му. 
36-ят Велик Посветен Воин на Силите на Светлината се усмихна и блажено заспа. 
Следобната си дрямка ...

четвъртък, 4 септември 2014 г.

Синята Роза

Ауу...каква джунгла :)))
И там!
В най-тъмното. На мъничка полянка.
В зеления призрачен сумрак.
Незнайно как и откъде промъкнал се. Слънчев лъч...показва...
Сред крясъците, брътвеж или просто живот, на най-различни божии фантазии.
Приказно Красива Синя Роза!
Усмихната!
Защо ли?!